Nostalgia |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
Nostalgia |
![]() ![]()
Коментар
#1
|
|
Новодошъл ![]() Група: Потребител Коментари: 14 Регистриран: 29.04.12 Град: Мадан Потребител № 1711 ![]() |
Има ли все още някой тук
![]() |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Редовен потребител ![]() ![]() ![]() Група: Потребител Коментари: 107 Регистриран: 31.12.04 Град: София/Варна Потребител № 22 ![]() |
Ами тя стана цяла поредица от събития, достойна за филм, и продължаваща все още... Къде ще му излезе краят, не знам. Един приятел ме наричаше непоправим романтик, цял живот все се стремя към нещо, което смятам за много сериозно и като го стигна се оказва кух тъпан. Накрая се убедих, че повечето неща са само цирк и фалш. Напуснах си работата, продадохме апартамента в София, но се наложи да се върна заради цялата поредица от събития, на старата си служба, която възприемам вече по съвсем друг начин. Подобни събития сполетяха и мой приятел, който също си напусна работата, мести се и накрая почна да работи нещо съвсем друго в чужбина, но май сега не го свърта там. С възрастта човек се променя, но най-важното е, че у нас нещата са така - цирк, цирк и пак цирк.
За да не съм голословен ще посоча един пример само. Имахме нещо като професионална група и председателят, уж много напорист човек, си пишеше поздравления до групата и до себе си, след което ходеше при разни важни особи, възползвайки се от връзките си, които слагаха подпис и така в издаваното списание се появяваха "поздравителни адреси", както той обича да ги нарича, а списанието той връчваше на други особи да видят колко е велик ![]() У нас умственият труд не се цени, защото в повечето случаи нещата са така направени, че там да се нареждат наши хора, та нито те го вярват, нито тези, които са ги наредили ![]() Не че злобея, човекът си го е заслужил, просто си давам сметка, че и двамата постигнахме целите си, но неговата се оказа далеч по-добре избрана - защото избра чужбина, а аз нашата мила родна страна. Мога да сравня неговата среда с моята, за икономическото положение не говоря изобщо. И това не е единственият случай. Познавах и много възрастни хора, на които животът също е бил съсипан така от тукашната реалност. Затова казвам, че си изгубих времето, можеше да се отдам на дребни и несъществени неща. Така разбрах защо много възрастни хора, които преди това са били активни, се занимаваха и се занимават с градинарство, риболов и др. такива на пръв поглед безсмислени неща - там има малък смисъл и радост, които никой не може да им отнеме. А големите вече са им били отнети от Бай Ганьо. -------------------- Mars' Colonization 1 - в цялостна преработка... Кога ще стане и аз не знам :)
|
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 06:44:17, 05.07.25 |