Антонарсет
00:08:04, 02-September-2020, Wednesday
Ами тя стана цяла поредица от събития, достойна за филм, и продължаваща все още... Къде ще му излезе краят, не знам. Един приятел ме наричаше непоправим романтик, цял живот все се стремя към нещо, което смятам за много сериозно и като го стигна се оказва кух тъпан. Накрая се убедих, че повечето неща са само цирк и фалш. Напуснах си работата, продадохме апартамента в София, но се наложи да се върна заради цялата поредица от събития, на старата си служба, която възприемам вече по съвсем друг начин. Подобни събития сполетяха и мой приятел, който също си напусна работата, мести се и накрая почна да работи нещо съвсем друго в чужбина, но май сега не го свърта там. С възрастта човек се променя, но най-важното е, че у нас нещата са така - цирк, цирк и пак цирк.
За да не съм голословен ще посоча един пример само. Имахме нещо като професионална група и председателят, уж много напорист човек, си пишеше поздравления до групата и до себе си, след което ходеше при разни важни особи, възползвайки се от връзките си, които слагаха подпис и така в издаваното списание се появяваха "поздравителни адреси", както той обича да ги нарича, а списанието той връчваше на други особи да видят колко е велик
Нищо, че хората, които събираше, бяха негови познати, съученици, приятели и др. дошли по съвсем различни поводи и те станаха мнозинството. Ходеше да изнудва хората да му купуват списанието, изобщо цирк пълен, но хващаше дикиш, дето има една дума, защото беше важна особа (съдейки по списанието). Накрая го пенсионираха, но някак си твърде дълго чаках. Осъзнах, че у нас нещата стават така, защото всичко е разпределение на пари за малкото наши хора, за другите няма, а останалото е пародия, да приличаме на чужденците и някой да се изцепи като много значим пред тях и пред нашите също.
У нас умственият труд не се цени, защото в повечето случаи нещата са така направени, че там да се нареждат наши хора, та нито те го вярват, нито тези, които са ги наредили
Има по "примитивни" професии, където човек вади добри пари и може да замине за къде да е, без да си губи времето с години да учи нещо. Нашият народ няма нужда от умни или можещи хора, просто така сме устроени. Тези, които не са бачкатори, са уредени на позиции, където гледат да не заспят (в повечето случаи), а аз също се набутах на такова място и съм с такива хора заобиколен. Повечето ми съседи и съученици запрашиха в чужбина отдавна, имах един съученик, с който се съревновавахме, бяхме и съседи, той ходеше на разни специализации в чужбина, да отърве казармата. Преди години научих, че е станал шеф на прогнозен отдел в лондонската Сити банк, а после на банк Агриколе или нещо подобно:
https://www.youtube.com/watch?v=_ZOILMa7E9oНе че злобея, човекът си го е заслужил, просто си давам сметка, че и двамата постигнахме целите си, но неговата се оказа далеч по-добре избрана - защото избра чужбина, а аз нашата мила родна страна. Мога да сравня неговата среда с моята, за икономическото положение не говоря изобщо. И това не е единственият случай. Познавах и много възрастни хора, на които животът също е бил съсипан така от тукашната реалност. Затова казвам, че си изгубих времето, можеше да се отдам на дребни и несъществени неща. Така разбрах защо много възрастни хора, които преди това са били активни, се занимаваха и се занимават с градинарство, риболов и др. такива на пръв поглед безсмислени неща - там има малък смисъл и радост, които никой не може да им отнеме. А големите вече са им били отнети от Бай Ганьо.