Приключенията на Боби Блейд, Това е първата част от моята книга!Скоро ще има още предполагам. Опции

[evgeni]

Приключенията на Боби Блейд

Част 1:Началото на всичко

Беше един съвсем обикновен пролетен ден,който вещаеше не толкова обикновенни случки и събития.Нека да започнем първо с опознаването на главния герой.Младо момче,не повече от 18 годишно,с черна,като мрак коса и със сини очи.Той живееше при двамата си най-добри приятели-момиче с кафява коса на име Миранда и едно момче с черна коса и зелени очи на име Петър.Те се бяха запознали преди 10 години на едно от онези партита,на които обикновенно канеха 10 годишни хлапета-в цирка.Тогава Миранда и Петър работеха там,като циркови артисти-най-младите таланти на света ги наричаха всички.След представлението Боби беше отишъл да ги поздрави и така започнало тяхното приятелство.От тогава Боби заживял с тях.Между другото ако се чудите как Боби е влязъл в цирка без пари не се чудете вече-Боби се е учил от най-добрите крадци на света.Те са го обучавали,докато е скитал по улиците на града.Родителите му били убити в една от битките им срещу злият доктор Харингс.Така той се промъкнал в цирка и гледал представлението на младите циркови артисти.Веднъж,докато се разхождал с приятелите си по улицата забелязал на витрината на един магазин едно определено облекло-доста приличало на спортен екип,но било по-стилно и било направено от гума,като онези якета,които се използвали за екипировка при състезанията с коли.Облеклото приличало,като от филма "Трон" само,че без каската.На Боби много му се приискало да си го купи,но нямал пари,затова продължили да се разхождат.Приятелите му видяли интереса му към облеклото и решили да му го подарят за рожденният му ден.Eто,че моментът настъпил.Днес бил рожденният ден на Боби.Приятелите му организирали парти с торта,свещички,най-различни храни и подаръка,за който си бе мечтал Боби.
Все пак не всеки ден приятелят ти става на 19 години-мислеха си Миранда и Петър.
На края приятелите му подариха и подаръка,който купиха със собствените си събрани пари.
-Приятели...това,това което си мисля ли е?-попитал Боби.
Те взаимно поклатиха глава в знак на удобрение.Тогава Боби отвори пакета или може би по-правилният израз бе разкъса пакета от вълнение и наистина дрехата,която беше гледал на витрината беше в ръцете му.
-Решихме да е в син цвят,за да отива на цвета на очите ти-каза Миранда.
-Аз исках да е някой по-светъл цвят,но накрая тя ме обеди-обади се и Петър.
Боби облече костюма и попита:"Е как изглеждам?"
Двамата му приятели го наобиколиха и го заразглеждаха от всички страни.
Мисля,че си добре-отговориха едновременно приятелите му.
Боби се погледна в огледалото,което беше окачено в стаята му.Започна да се опипва и оглежда,както и да прави странни физономии и пози.
-Да,мисля че съм добре.-каза Боби.
В същия този момент от юг задуха ужасяващ вятър.Толкова ужасяващ,че почти не отвя Боби и приятелите му.
Този вятър не беше причинен от кой да е,а от самия доктор Харингс,който търсеше Боби,за да го убие,както бе убил и неговите родители.
-Готви се да умреш хлапе-каза злият професор Харингс.
-Не мисля така-каза Боби и в същия този момент запрати един от столовете по доктор Харингс.
Левитиращата машина на доктор Харингс се развали и той падна на пода.Доктор Харингс включи своя всмуквател на хора и го насочи към Боби и неговите приятели.
-Дръжте се всички-каза Боби,като се хвана за масата.
Миранда и Петър опитаха да намерят нещо,за което да се хванат,но единственото нещо,за което се сещаха беше масата,така че се хванаха за краищата и.
-Няма смисъл да упорстваш,Боби Блейд.Рано или късно моят вмуквател на хора ще те всмуче-изкрещя докторът.
Ръбовете,за които се бяха хванали Миранда и Петър бяха доста хлъзгави и двамата полетяха към машината.
-Миранда!Питър!Дръжте се!-изкрещя Боби и ги хвана за китките.
За жалост неговите ръце били твърде потни и те се плъзгаха от неговата хватка.
Скоро той ги изпусна и те били всмукани в всмуквателя на хора на доктор Харингс.
-Ако искаш да видиш отново приятелите си Боби Блейд,тогава ме последвай.-извика доктор Харингс и активира своите механични криле,с които излетя през прозореца на къщата.
-Ами сега какво да правя?-извика Боби.
-Нямам друг избор освен да го последвам и да спася приятелите си!-каза Боби и тъкмо се беше насочил към вратата,когато изведнъж в стаята нахълта мъж с дълъг шлифер и шапка.
-Кой си ти?-попита Боби.
-Аз бях помощник на твоя баща,а сега ще бъда и твой помощник отговори мъжът.
-Помощник на баща ми?Но той не ми е споменавал за теб,а и аз никога не съм те виждал вкъщи!-изненада се Боби.
-Така е защото баща ти неискаше да те товари и с тази работа.-каза мъжът.
-Вземи това острие!То ще ти помогне да победиш злия доктор Харингс.-каза мъжът и заби в земята точно пред него едно острие-меч.
-Също така вземи тази карта и тези криле,за да стигнеш по-бързо до лабораторията на доктор Харингс.-каза мистериозният мъж и му ги подаде.
-Но...кой сте вие.-попита Боби.
-Моето име не е важно.Единственото важно в момента е да победиш доктор Харингс и да спасиш приятелите си,а и може би и света.-отговори мъжът в сянка.
-Добре,но как?-попита Боби.
-Просто следвай сърцето сииииии....-каза мъжът и изчезна,като призрак въпреки,че все още се долавяше гласът му в далечината.
-Да следвам сърцето си!Да.Много полезен съвет.Но как да го следвам?Знам само,че трябва да спася приятелите си.-каза на глас Боби.
-Е добре!Време е да отлитам.-каза Боби,като си наместваше крилата и гледаше в картата,което по мое мнение е много трудно да се прави едновременно в наши дни.
Скоро след това Боби стигна до лабораторията на злият доктор Харингс.От близо приличала на болница или по-скоро на лудница.
-Боже...от това място ме побиват тръпки,но трябва да вляза и да спася приятелите ми.-окуражи се Боби,докато правеше малки стъпки към вратата.
Веднага щом влезе в лабораторията стотици хиляди роботи го нападнаха.Боби с един замах на острието,което му беше дал мистериозният мъж им съсече главите.Но те били твърде много и скоро те го бяха хванали.След това го отведоха до стаята на доктор Харингс.
-А ето те и теб!-каза доктор Харингс.
-Твоите родители бяха по-предизвикателни.-каза докторът,като поглаждаше ножа си,който изглеждал,като нож за операции.
-Няма да се измъкнеш без наказано Хагинс-провикна се Боби,докато се опитваше да се освободи от хватката на злите роботи-убийци на доктор Харингс.
-И кой ще ме спре?Който и да е,едва ли ще си ти,нали Боби?-каза докторът и се засмя истерично.
Тогава Боби извади острието си и успя да се измъкне от злите роботи.
След това се насочи към доктор Харингс.
-Ще видим,кой ще се смее последен докторе!-каза иронично Боби и го атакува с една така,която обичаше да нарича "Крак подаващ се от стената".Той я беше научил от крадците,които го обучаваха да се бие.Та атаката е следната:Боби се засилва към стената.След това отскача от нея и си забива крака в ченето на врага.
-Може да съм ранен,но не и победен.-каза докторът и излетя със своя специален летателен апарат.
-Ще се видим скоро,Боби Блейд!-извика злия доктор Харингс,докато се отдалечаваше от лабораторията си.
След това Боби разби всичките му роботи и ги принуди да му кажат къде са приятелите му,разбира се чрез малко настройки,които беше научил от един механик-крадец.Хлапетата бяха затворени в малки клетки,които приличали на клетки за приспиване на кученца.Боби ги освободил с ключовете,които му дали роботите и заедно отлетяли към къщата им.В същия момент,в който се прибрали дошъл и мъжът,който му беше дал острието,картата и крилете.
-Добра работа,Боби Блейд!Ти не само спаси приятелите си,но и спаси целия свят,както твоите родители някога го правеха.-поздрави го мъжът.
-Благодаря!Просто следвах сърцето ми,както ме посътва.Другото беше лесно.-каза Боби и погледа към приятелите си Миранда и Петър.
-Но съм сигурен,че това не е краят.Доктор Харингс пак ще се завърне и ти отново ще трябва да го спреш.-каза мъжът.
-Боях се,че ще го кажеш.-затъжни Боби.
Тогава Петър и Миранда се включиха.
-Заедно ще го спрем.-казаха те,като прегърнаха през рамо Боби.
-Добре тогава.Аз отивам да разузнавам.Когато дойде моментът отново ще дойда при вас-каза мистериозният мъж.
Боби и приятелите му се сбогуваха с него и гледаха как мистериозно изчезва от погледа им,като призрак.
-Поне едно нещо е сигурно-каза Боби.
-Каквото и да ни поднесе съдбата ще сме винаги заедно.-с това изречение историята завършва.

[baner4ooo]

Много хубаво приятел, но дай някакво резюме.

Не съм чел, не мисля и да го чета този сценарии ли каквото е . А както и гледам и други нямат намерение да го правят.